Област Перник е известна с това, че е близо до столицата София, а в нейните предели влиза една от най-популярните общини. Това е трънската община, характерна със специфичния говорен диалект на хората от целия район. Село Лилянци е типичното такова село, което е наричано с различни имена през годините. Дори има особена дума, с която местните хора наричат селото или по-точно – произношение. Иначе коренът на името трябва да се търси в роднината леля, а в славянските езици думата има и друго значение. То може да бъде преведено като глупав човек или глупак. Уширението на едноименната река може би е първата отправна точка, ако искаме да узнаем повече за точното местоположение на селото. Освен това тук има цели две планини – съответно Любаш и Стража. Само 16 км делят селото от Трън и 64 от столицата София. Следователно то е удобно за хората, които работят в един от двата града, макар до столицата да се пътува малко по-дълго.
Североизточните склонове на Любаш е едната местност, която опасва Лялинци, но освен това задължително трябва да се посочи и Големи връх. В посока югоизток се намира село Ябланица, известно с производството на местна халва. Смята се, че още от епохата на дълбока древност по тези земи започва да се усеща човешко присъствие. На върха, който носи името на Любаш, съществува селище от времето на праисторията. Друго категорично доказателство за хората по тези места са няколкото на брой обекта от археологическо естество. Ако се стигне до най-високата точка на върха, ясно се открояват керамични останки от древността. За почитателите на неолита един от най-ценните и добре запазени предмети е брадва, изработена от камък. При продължителните проучвания на терен се стига до разкриването на крепостна стена, чиято дебелина достига два метра. Има и точни показатели по отношение на площта, която стената обхваща. В местността Търговища пък е намерено друго селище и освен него строителни материали, монети и керамика. Селото е типично за античността, а късната античност по тези места е представена най-добре от селището в местност с името Градище. Тук освен монети, има намерени надписи върху плочи и тухли.
Лилянци се прочува и през 1913-та година при избухването на Втората балканска война. Не става дума за провеждането на бойни действия в района, а за раздвижване на икономическия сектор. Открита е кооперация от земеделски тип с името Любаш и към 1935-та година в нея членуват общо 77 души. През 1955-та година отваря врати и първото ТКЗС, като тези организации имат печална известност за много краища от страната. Става въпрос за принудителното записване на селяни, отказали доброволно да предоставят земите си в полза на държавата. Местното кооперативно стопанство успява да просъществува до 1992-ра година. През 1921-ва населеното място има нов повод за гордост – открита е местна учебна гимназия. Прогимназията получава официална сграда шест години по-късно, когато страната подписва пагубния за нея Ньойски договор. Същата 1927-ма се оказва откриваща и за местното читалище Момина могила, за чието откриване съдействат местните преподаватели. Към 1985-та година броят на хората тук е 93.
